Няма заглавие...

Лошо ми е и съм много тъжна. Обичайно не се разтройвам заради глупости или по-точно не го показвам. Много нетипично е за мен това, че пиша това, но просто искам да споделя, защото иначе трябва да стана от компютъра и да си чета книжка в леглото придружена от слаба музика и голяма кутия течен шоколад, а имам работа.
Странното е че не съм плакала от две години, а днес се разплаках заради някаква глупост. Напоследък май се преуморявам! Май ще си взема безсрочна почивка от всичко. Просто ще си лежа в леглото и щя прекарвам повечето от времето си в сън...
Мразя да притеснявам приятелите си и гледам да го избягвам, но една личност днес сериозно ме ядоса и разтрои. Като прибавим и това, че както обикновенно не се наспах и това, че чак сега осъзнах че вчера не съм яла и умирам от глад картинката става пълна.
Вече оабче започвам да се успокоявам. Незнам дали ще пусна тази статия, но писането и японската музика ме успокояват, затова сега дрънкам тези глупости.
А сега и нещо по-весело: Училищната стачка продължава... Всъщност незнам дали това отговаря и за моето училище, но няма особенно значение, защото и без това може да анулират годината. Аз започнах училище на шест и половина, така че дори да я анулират аз няма да загубя абсолютно нищо. ^^
Сега като се замисля трябва да си инсталирам някоя игра в която се трепят разни същества. Това също ме успокоява :P
Ами това е за сега... Аз пак не пиша много редовно, но ще се опитам да съм по-сериозна /хммм ще си помисля де ^^

...

Реших сега да попиша, защото имам малко свободно време. . .

Днес се чувствам много объркана, незнам дали всеки си има такъв ден, но е много шантаво. Ту съм супер щастлива, ту супер тъжна и то заради някакви пълни глупости. Честно казано и аз незнам какво да пиша, просто искам да кажа нещо... хммм...

Преди няколко дни станаха доста странни неща. Както и да е... Обстоятелствата станаха така, че изпратих на половината си скайп абонати съобщение "Обичам те" и бях приятно изненадана от отговорите им. Дори хора с които не си бях писала отдавна ми казаха същото и се заговорихме и сега отново си пишем. Страшно много се зарадвах и въпреки, че най-добрата ми приятелка Ани каза, че не е толкова лесно да кажеш "Обичам те" или по точно, че не е много правилно, аз смятам че греши. Повечето хора много се зарадваха като им го казах и на мен ми стана приятно, защото наистина в този момент обичах всички. Нямаше особенна причина или нещо подобно. Всъщност напоследък постоянно съм щастлива и мисля, че се досещам защо, но ще го оставя в тайна засега...

http://vbox7.com/play:cd7663d7

Ето едно поздравче от мен! Обужавам всичките и песни на Ayumi ! Абе щом е японско е и звучно, значи го харесвам ^^ Мацката отгоре е певицата - Ayumi Hamasaki...

R. I. P. Robert Jordan...

R.I. P. Robert Jordan! Може би някои не са разбрали, но гениялният писател, започнал поредицата "Колелото на времето" - Робърт Джордан почина на 16 септември 2007 година. Лично мен тази новина ме шокира и изключително много ме натъжи. Все се надявах това да са поредните глупави слухове за покачване на рейтинга или някоя плоска шега, но уви. Истина е и за съжаление на всички негови верни фенове той не успя да завърши последната, дванайста книга от "КнВ", която той озаглавява A Memory of Light и според сегашната ни информация ще е "1500-page monster..."
Носят се слухове, че той е позволил на съпругата си Хариет, която е била редактор на книгите, да довърши последното му произведение.
Още нещо интересно, което разбрах последните дни, е че Робърт Джордън е бил силно вярващ в бог. Това не ме учуди много, но си направих някой заключения от наученото. Едното от тях е, че предполагам , че е било запланувано дванайстата книга да завърши положително. Поне от информацията, която прочетох, описваха Джордан като човек, който не е сколонен да се противопостави на принципите и вярванията си, та си помислих, че такъв като него не би завършил с победата на злото над доброто...

The Wheel of Time turns, and Ages come and pass, leaving memories that become legend. Legend fades to myth, and even myth is long forgotten when the Age that gave it birth comes again.

Преклон пред светлата му памет! Светът, който той създаде завинаги ще бъде запомнен!!!

The Beginning

Ах, ах, ах... Началото никога не е достатъчно описателно, но поне ще се опитам да го направя интригуващо. Всъщност, дори незнам защо си правя блог /по мое мнение, това си е загуба на време, но такова вмомента имам много, защото съм болна и освободена още от първите дни на училище/.
Ще започна с още малко информация за мен и ако умеете да четете сред редовете, ще разберете защо блогът ми се казва "Scary World"
Имам доста и разностранни интереси, но повечето клонят към свръхестественото и всичко, което не може да се види в реалния свят... Както вероятно се досещате вече става дума за фентъзи книги, комикси, всичко свързано с приказни и митични същества, особенно много се интересувам от древните езици и история, но моята мания е японският свят!!!
Абсолютен книжен плъх съм. Обужавам да чета мистерии, фентъзита, фантастики, приключенски романи и естветвено лирика. Всъщност много харесвам Шекспир, наскоро започнах да го чета и трябва да призная, че той успя да събуди интереса ми. Иначе любимите ми книги са доста, но трябва да призная, че поредиците "Колелото на времето", "Землемория", "Мечът на истината", "Хари Потър" и "Истории от света на диска" са ми направили най-голямо впечатление и тях прочетох на един дъх както се казва...
Също така много харесвам комикси. "Super girl", "Daredevil", "Electra", "Supermen", "The Crew", "X-man", изобщо - повечето на Marve и най-любимият ми комикс "Aphrodite IX ", който е от издателство "Top Cow"!!!
Луда съм по всичко свързано с вампири, върколаци, елфи и древногръцки и египедски божества и подобни. . .
Има толкова много неща които искам да споделя, но ако не спра сега, после няма да се удържа и ще пиша цяла нощ.
Искам да завърша с едно последно нещо, една фраза...
"Quandoque bonus dormitat Homerus" - Понякога спи и добрият Омир => Т.е. и великите хора имат слабости... - много добре казано според мен, защото всеки велик човек рано или късно се превръща само в спомен, точно заради слабостите си...